Eфектът на пеперудата” – “чувствителната зависимост от началните условия, при които една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц, произлиза от метафоричен пример как размахването на крилата на пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо.”
Откритието на Лоренц е считано за най-авторитетното свидетелство за това, че светът е напълно непредвидим и непредсказуем в своите закономерности и техните последствия и не винаги се подчинява на конкретни и предопределени закони. Тази метафора живее свой живот от мига, в който е измислена и до ден днешен е хубаво да си я припомняме в различни аспекти, в които говорим за причини и последствия. Защо ли? Защото и ние завижяхме в малко торнадо, предизвикано от ежедневни действия, които носят след себе си катастрофални последствия.
“Ефектът на пеперудата” е приложима метафора за почти всичко, което предприемаме като действие или бездействие. Важно напомняне, че изречението “то какво зависи от мен, аз какво мога да направя” е по-вероятно да е грешната посока, която предприемаме и това важи за всичко – от най-краткия диалог, който можем да проведем с някого до фаса, който изхвърляме на улицата след като той приключи.
Не се изживявам като еко активист, не съм зелена и понякога също не внимавам как размахвам крила. Обаче полагам необходимото старание и всъщност го правя още преди да навлязат в съзнанието ми теми за глобално затопляне, природни катаклизми и как така имаме чудесни 14 градуса през декември. Няма да разисквам в дълбочина колко виновни сме за времето, в което живеем, няма и да размахвам пръст с упрек, защото избрах да вярвам, че и аз сигурно съм допринесла за създаването на проблема, та размахвам пръст само на себе си. Също толкова силно убедена съм, че зависи и от мен неговото разрешаване. Поне докато стъпвам на тази земя и ползвам всичко, което тя ми е предоставила.
За добро, поради лошо, вече навсякъде можем да прочетем и да видим нагледно как се прилагат различни техники, които ограничават замърсителите и боклуците, които генерираме в ежедневието си. Тъй като в различни точки на света не всички се чувстваме еднакво убедени, че е редно да се променяме спрямо обстоятелствата, все още се налагат спешни мерки, които да предотрватяват замърсяването на въздуха и водните басейни. Пластмасата и боклуците, като едни от най-големите проблеми, с които се борим днес, са навсякъде и овладяването им е сложен и труден за решаване проблем. Малко по малко обаче се намират и онези простички решения, които макар и на пръв поглед малки постигат големи резултати.
Един такъв пример идва от Австралия, която от години се бори с ужасното замърсяване на своите реки. През лятото на 2018 година страната въведе нова система за филтриране, а резултатите бяха потресаващи. Системата се състои от мрежи, които са поставени на изходите на дренажните тръби и по този начин помагат за улавянето на големи и едри отпадъци, които досега попадаха във водите, които от своя страна снабдяват жилищни райони с вода. Системата беше тествана като се поставиха две мрежи, които за няколко седмици успяха да съберат по 360 кг пластмаса и отпадъци, които плуват в реките.
Макар системата да изисква поддръжка, към момента тя продължава да функционира успешно и е предпочитана от властите, тъй като спестява от разход за човешки труд.
И властите, и хората са убедени, че ефективността е с приоритетно значение, а в случая системата работи чудесно и е прекрасен пример за това как креативната мисъл е способна да роди чудесни идеи.
Разбира се, стотици мрежи не биха били способни да уловят тоновете боклук, който произвеждаме, ако ние сами не започнем да предотвратяваме достигането им изобщо до водите. Но, това е едно добро начало. Някой в другия край на света размахва криле. Дано и ние го последваме.
